Болестта на Алцхаймер е невродегенеративна болест, която е най-честата форма на сенилна деменция. Характеризира се с когнитивни и особено мнезични нарушения, които сериозно засягат качеството на живот на пациента и на хората около него и често водят до поставянето на пациента в специализирана институция. Смята се, че заболяването засяга около 35 милиона души по света, включително 10 милиона в Европа поради застаряването на населението и рисковия фактор за възрастта. Глобалните разходи за медицински и обществени грижи за болестта на Алцхаймер се оценяват през 2010 г. на $604 милиарда и могат да достигнат повече от 1,1 трилиона долара през 2030 г. Четири лекарства вече се предлагат на пазара за терапевтично лечение на болестта на Алцхаймер: три инхибитора на ацетилхолинестеразата (галантамин REMINYL®, ривастигмин EXELON® и донепезил ARICEPT®), както и NMDA рецепторен антагонист (EBIXA® Memantin). По същество те имат само симптоматичен ефект, без да поставят под въпрос развитието на заболяването, което е накарало Върховния здравен орган във Франция да прецени терапевтичния им интерес от гледна точка на съотношението полза/риск и да постави под въпрос тяхното възстановяване. Продажбите им обаче възлизат на над 2,7 млрд. долара в световен мащаб през 2014 г. Относителната неефективност на настоящите лечения и падането в публичното пространство на патентите предизвика интензивна глобална конкуренция и стотици молекули са били обект на клинични проучвания. Тези подходи засягат подходи, насочени към основните биологични цели, участващи в патогенезата на болестта на Алцхаймер (амилоиден пептид, тау протеин, възпаление, холинергична система, невротрансмитери...). За съжаление много от тези проучвания са се провалили, въпреки че в момента все още има повече от 150 клинични проучвания, включващи предимно малки молекули, но също така и подходи за имунотерапия. Тъй като тези способности са нарушени по време на болестта на Алцхаймер, считаме, че дьокоприд или друг агент, възпроизвеждащ неговия плейотропен швейцарски нож, може да бъде симптоматичен интерес към лечението на болестта на Алцхаймер, възстановявайки холинергичната невротрансмисия по устойчив начин благодарение на своя невропротективен ефект. Невротрофният ефект, който се проявява и от дьоприда, от друга страна, би могъл да спре хода на заболяването, като позволи дори частично възстановяване на променените когнитивни функции и може би избягва институционализирането на пациентите, което е толкова тромаво по отношение на разходите за общественото здраве и страданието на спътниците.