Дунавските региони и градове са изправени пред големи социални преходи по отношение на демографските промени. Напускането на селските райони се дължи на по-добрите възможности за заетост за младите хора и на перспективата за по-добър живот в градовете. Движението на труда води до обезлюдяване на районите, които оставят застаряващо и все по-неквалифицирано население. Въпреки това, регионите могат да направят значително ново начало. Но е необходим подход на многостепенно управление на участието и нов институционален капацитет, за да се обединят съществуващите отлични компетенции и потенциал за развитие. Съвместното създаване на бъдещи стратегии за повишаване на привлекателността на селските райони е от ключово значение за предоставяне на младите хора на нови стимули за съживяване на селските райони. Кръговата биоикономика се използва като инструмент, който обещава да насърчи регионалното развитие: Това е концепция, насочена към прехода на икономика, основана на изкопаеми ресурси, към икономика, която използва устойчиво производство на биологични ресурси и процеси за разработване на нови продукти, като по този начин поставя селските райони и тяхното развитие на фокус. Концепцията катализира и интердисциплинарното сътрудничество между различните области/нива на политиката за активно справяне с демографските промени чрез засилване на създаването на стойност чрез ново сътрудничество, бизнес модели и вериги за създаване на стойност, което повишава привлекателността за оставане и дори преместване в селските райони. Дългосрочната цел на проекта е да подобри социално-икономическия статус на регионите, да допринесе за опазването на околната среда, климата и ресурсите, както и да насърчи развитието на селските райони. Ще бъде разработена екосистема за системно многостепенно управление с участници от заинтересованата общественост, академичните среди, промишлеността и вземането на политически решения. Тази екосистема дава възможност за съвместно създаване и нови форми на интегрирано сътрудничество между градските и селските райони, което води до увеличаване на институционалния капацитет за справяне с демографските промени. По този начин преодоляване на продължаващата липса на ангажираност на обществените участници в политическата система, като им се даде отговорност за справяне с демографските промени.
