В трансграничния регион съществува голяма необходимост от разработване на интегрирани програми за социално активизиране поради същите проблеми, които възникват от двете страни на границата, т.е. дългосрочна социална уязвимост на уязвимите целеви групи поради безработица, от здравни проблеми до лоша информация и социално приобщаване. 2SoKroG, като иновативен модел на обществени услуги в трансграничния регион, разглежда въпроса за липсата на ефективни системи за социални трансфери, които са във възход от двете страни на границата и представляват сериозен проблем по отношение на демографските показатели. Чрез използването на иновативен модел ще се постигне повишаване на институционалния капацитет на публичните институции за социални услуги и служби по заетостта чрез социално активизиране и укрепване на взаимните партньорства. В трансграничния район проектът може да бъде изпълнен като първата на практика доказана социална активация, която е от решаващо значение за трансформирането на работата на центровете за социална работа и службите по заетостта като ключови публични институции за промяна на съществуващото положение. Изходи: а) Укрепване на партньорствата между публичните органи за социално активизиране в трансграничния регион, б) Подобряване на институционалния капацитет чрез модела 2SoKroG, в) Преобразяване на модела 2SoKroG на практика и повишаване на качеството на обществените услуги в областта на социалната активация, г) Подобряване на знанията и уменията на персонала в областта на социалната активация. Целеви групи: а) Центрове за социална работа, б) служби по заетостта, в) образователни институции, д) местни и регионални организации за развитие, е) социални предприятия, ж) НПО, з) местно население в периферните гранични райони, i) линейни министерства. Иновативният подход към използването на модела за социално активизиране в публичните органи води до повишаване на функционалните компетенции и умения, потенциала за реинтеграция на уязвимите групи на пазара на труда, интеграцията в различните социални системи и следователно засяга подобряването на здравето в трансграничната периферна област, което намалява използването на социални трансфери и повишава тяхната ефективност.
