LOFAR (Low Frequency Array) е най-големият радиотелескоп в света. Радиотелескопът се използва за създаване на телескопни изображения от радиовълни, с относително голяма дължина на вълната. LOFAR се състои от приблизително 7000 антени тип LBA и 50000 антени тип HBA, разположени в цяла Европа, с център в Северна Нидерландия, където са разположени 70 % от антените. Сегашната инсталация LOFAR е проектирана преди около 10 години и оттогава е останала почти непроменена. Напредъкът в технологичното развитие предлага възможности за актуализиране на LOFAR в голям мащаб, главно в две области, по-широко внедряване на системата и подобряване на устойчивостта на системата. На първо място, извършва се проучване на актуализацията на аналоговата и цифровата електроника. Текущите компоненти в антените вече не са на разположение, което прави изграждането на нови полета невъзможно. Освен това подобряването на цифровата обработка на информация може да разшири обхвата на LOFAR. Освен това актуализацията включва устойчивостта на системата LOFAR. Енергоемката система може да бъде захранвана от фотоволтаични панели с възобновяема енергия, но необходимите за това фотоволтаични инвертори понастоящем причиняват смущения в радиосигналите, които трябва да бъдат получавани от LOFAR. Поради това е необходимо да се проучи как този ефект може да бъде сведен до минимум или компенсиран. Крайната цел на този проект за развитие на знанията е въвеждането на тази технология в системата LOFAR 2.0 от 2020 г. От този момент нататък се правят нови инвестиции за подобряване и разширяване на системата LOFAR. Необходимите знания трябва да са готови за това. Това държи системата в челните редици на света. Това означава, че LOFAR ще има възможности за по-широкообхватни приложения, например за ЕКА, сектора на селското стопанство и други потенциални пазари. Освен това проектът ще осигури засилена позиция на Северна Нидерландия в областта на знанията, която може да се прилага и на други пазари.